История Архитектура Забележителности Етнография Настаняване Филмография Галерия Контакти
   

Архитектурен резерват Старо Стефаново - едно от скритите съкровища на България!

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Старо Стефаново е разположено в полите на централен Предбалкан, при 700 м. надморска височина. Заобиколено е от високи ридове, вековни букови гори и просторни поляни. Богатата история, невероятна природа и отдалечеността му от урбанизираната среда и динамиката на съвременния градски живот превръщат селото в своеобразен оазис за всички любители красивото, тишината и спокойствието.
Пътувате по главния път София - Варна (Е 772) и се отклонявате от пътя за Априлци, минаващ през новата част на с. Стефаново (на около 150 км. от София и 290 км. от Варна). Там ще видите табела "Архитектурен резерват Старо Стефаново" 3 км. Следвате я и след броени минути попадате 200 години назад във времето.
Стръмни ридове ограждат селото от три посоки (север, запад и юг) и достигат при вр. Робово бърдо 799 м.н.в. (югозападно), а при връх Заноги 789 м.н.в. (северозападно). Именно това възпрепятста проникването на студени ветрове и по естествен начин се създават условия за образуване на уникален микроклимат. Зимата е студена, но слънчева с дебела снежна покривка, а лятото е прохладно и свежо. Снегозадържането през зимните месеци е по-дълготрайно от средното за региона. През 80-те години на XX в. беше изградена ски писта с влек, която в момента не се използва. Просеките на пистата може да се видят и днес.
През територията на селото преминават две малки поточета "Селищен дол" и "Усоин дол", вливащи се в близко разположения яз. "Шарковското", а от там и в р. Росица. Язовирът е подходящ за практикуване на риболов.
В района има и много дивеч, като основни представители на животинския свят тук са елен, сърна и диво прасе.
Землището на с. Стефаново се намира в екологично чиста местност с изключително богато разнообразие на билки, гъби и овошки.
През всичките години на своето съществуване Старо Стефаново успява да запази непокътната и автентична атмосферата на българското село от времето на Възраждането (XIII и XIX век). Това е именно времето когато в тези села е кипял духът на новото довел и до зараждането на националноосвободителната идеология - обновяването на стопанските отношения, духовен разцвет и национално израстване на българите. Именно от този период са и основните забележителности от Старо Стефаново.
Църква „Рождество на Пресвета Богородица”
Църквата е построена в периода 1880–1882г. и е дело на Уста Генчо Кънчев от Трявна – един от най-големите майстори на българското възрожденско строителство, ученик на Кольо Фичето. Инициативата за градежа на храма датира още от далечната 1864г., когато е издействан специален султански ферман, позволяващ строителството му да започне. През 1873г. ловчанският митрополит Дионисий лично положил основния камък в средата на селото.
Средствата за църквата са изцяло от дарения на местните жители. Иконостасът е изографисан от дебърския художник Руселим Дичев от с. Тресонче, преселил се да живее в селото.
Църквата „Рождество на Пресвета Богородица” представлява интерес с оригиналната си възрожденска архитектура и иконопис от втората половина на XIX век. Освещаването на църквата в Старо Стефаново станало през 1891 г. Стедствата за изографисването на иконите също са дарени от местното население.
Тя е от т. нар. “бели църкви”, при които сводовете не са изписани. Храмът сам по себе си е своеобразен архитектурен шедьовър в църковното строитолство от XIX в. с голям купол и камбанария. По своя вид тя представлява кръстокуполна, трикорабна базилика с широк нартекс и масивна каменна снага, със здрави колони по средата и сводести прозорци. Каменните колони се изработвали в пясъчниците на с. Радювене (до гр. Ловеч) и от там на дървени волски коли ги докарвали до с. Вратца (Стефаново).
Църковният празник е на 8 септември - Рождество на Пресвета Богородица, когато в селото се прави и събор.
През 1978 г. църквата е обявена за паметник на културата.
Селската чешма (1830г.)
Непосредсвено преди центъра на селото на площадното уширение преди моста се намира Селската чешма, построена през 1830 г. За нея има запазени сведения, че е дар за жителите на селото от местния управител Хаджи Ибрям.
През 1933г. е укрепена и преустроена, като в този си вид тя е включена под №7 в Списъка с паметниците на културата.
През 2008г. беше извършена основна реставрация на чешмата, като понастоящем нейният вид наподобява този от 1830г.
Поповото мостче (1836г.)
Тръгвайки от Селската чещма, по протежението на Селищния дол, ще откриете един от най-добре запазен в оригиналния си вид паметник на културата - Поповото мостче, построено през 1836 г. Известно е името и на майстора, построил както Селската чешма, така и Поповото мостче, а именно ловешкия майстор Марин Христов. В района до Поповото мостче се намира и "Поповата къща", а на около 300 м. нагоре по реката и "Поповия кладенец".
Къщата с алафрангите (1836г.)
Освен църквата художник Руселим Дичев от Дебърската художествена школа изписва с алафранги с флорални и зооморфни мотиви много външните стени на къщите в селото. Повече на къщите и за тяхната архитектура и стилистика може да прочетете в раздела "АРХИТЕКТУРА".
Училището
Първото килийно училище в селото датира още от 1854 г., което се помещавало в дома на свещеника Давид – игумен на Троянския манастир, последовател и куриер на Васил Левски. За съжаление от него не са останали следи. И следващите учители били местните свещенници, които поради липса на сграда преподавали в собствените си къщи в пригодени за целта стаи.
В двора на църквата през 1906г. било построено и отворило врати новата сграда на училището. Характерно за този период е схващането, че на преден план излиза училището и необходимостта от образование. През 1948г. сградата е пристроена с две разширения и придобива характерната за образователните институции форма на буквата "П" - от "Просвета". За времето си е било едно от най-големите средношколски училища в региона и е събирало деца не само от селото, но и от съсените махали и колиби.
В годините след Втората световна война то носи името на Стефан М. Пашев.
Паметник на загиналите войници от с. Вратца (Стефаново) във войните за национално обединение
В двора на църква "Рождество на Пресвета Богородица" може да видите Паметника на загиналите войнициот с. Вратца (Стефаново) по бойните полета на Българската армия във войните за национално обединение.
До него е монтирано и отдавна замлъкнало оръдие "ЗИС 3" - 76,2 мм. от Втората световна война.
"Старият дъб" и параклисът "Св. Троица"
Една от големите природни забележителнсоти в селото "Старият Дъб" (над 1300 г. цер от рода "дъб") преди няколко години пострада сериозно от пожар и в момента в дънера му е обособен с подръчни средства малък параклис, посветен на "Св. Троица".
Водопад "Пенчова стена"
Водопадът се намира извън селото в югоизточна посока в местността Пенчова стена. Каскадата е малка, но изключително красива. Реката, както и всичките наоколо притоци, са със смесено дъждовно-снежно подхранване. Затова най-подходящия период за посещение на местността е пролетта или ранно лято.


Туристическа карта

План-указател


© Архитектурен резерват СТАРО СТЕФАНОВО 1982 г.