История Архитектура Забележителности Етнография Настаняване Филмография Галерия Контакти
   

Архитектурен резерват Старо Стефаново - едно от скритите съкровища на България!

Забележителности

         Разположено в полите на централен Предбалкан, при надморска височина от 700 м., заобиколено от високи ридове, вековни букови гори и просторни поляни, притежаващо богата история и невероятна природа, отдалечено от урбанизираната среда и диманиката на съвременния градски живот, с. Старо Стефаново прдставлява своеобразен оазис за всички любители красивото, тишината и спокойствието. Пътувайки по главния път София - Варна (Е 772) се отклонявате от пътя (на около 150 км. от София и 290 км. от Варна) за Априлци минаващ през с. Стефаново, където ще видите табелата "Архитектурен резерват Старо Стефаново" 3 км., следвате я и след броени минути попадате 200 години назад във времето. Стръмните ридове, ограждащи селото от три посоки (север, запад и юг), достигащи при вр. Робово бърдо 890 м. надморска височина възпрепятстат проникването на студени северни ветрове и благоприятстващ развитието на зимни спортове. Именно тук през 80-те години на XX в. функционираще ски писта с влек, която след "промените" запустя. През територията на селото преминават две малки поточета "Селищен дол" и "Усоин дол", вливащи се в близко разположения "Шарковски язовир", а от там и в река Росица. Язовирът е подходящ за практикуване на риболов. Основни представители на животинския свят тук са елен, сърна и диво прасе. Районът е екологично чист като изключително богато е разнообразието на билки, гъби и овошки. Сред тукашните забележителности е "Старият Дъб" - 1300 г. цер от род Дъб, като до него е изграден с подръчни средства малък параклис на св. Николай.
         През всичките години Старо Стефаново успява да запази непокътната и автентична атмосферата на българското село от времето на Възраждането (XIII и XIX век). Това е именно времето когато в тези села е кипял духът на новото и зараждането на националноосвободителната идеология - обновяването на стопанските отношения, духовен разцвет и национално израстване на българите. През 1978 г. за паметник на културата е обявена църквата „Рождество на Пресвета Богородица”, построена в периода 1880 – 1882 г. в двора на Иванаки Йонков - Кюркчията, след като още по време на турското робство през 1864 г. местните хора издействали ферман. Градежът е дело на Уста Генчо Кънчев от Трявна – един от най-големите майстори на българското възрожденско строителство, ученик на Кольо Фичето. Построена е в двора на Иванаки Йонков - Кюркчията, един от ръководителите на Велчовата завера. Изографисана е от дебърския художник Руселим Дичев от с. Тресонче, преселил се и живял в Старо Стефаново. Тя представлява интерес с оригиналната си стенопис и иконопис, сравнително добре запазена в типичният за времето си Възрожденски стил. Освен църквата, дебърският художник изписва алафранги и други фигури (предимно с растителни мотиви по стените) в много от жилищата на днешния резерват, които не са типични за този регион. Освещаването на църквата в Старо Стефаново станало през 1891 г. Иконите й са дарени от местното население, а за изографисването й средствата дошли от ктитори. Тя е от т. нар. “бели църкви”, при които сводовете не са изписани. Сама по себе си представлява един архитектурен шедьовър в църковното строитолсто през XIX в. - кръстокуполна трикорабна базилика с просторен, широк нартекс и масивна каменна снага, със здрави колони по средата и сводести прозорци. Църковният празник е на 8 септември - Рождество на Пресвета Богородица, когато в селото се прави и събор.
         В двора на църквата по стар български обичай е построено през 1906 г. училището "Стефан Пашев", затворило отдавна врати, но на времето е било едно от най-големите средношколски училища в региона и е събирало децата не само от селото, но и на съсените махали и колиби. Характерно за този период е схващането, че на преден план излиза училището. Получаването на добро образование е било мотив за децата и техните родители да не бъдат товарени с работа на полето, а и у дома. Първото училищеот 1854 г. в селото се е помещавало помещавало в дома на свещеника Давид – игумен на Троянския манастир, последовател и куриер на Васил Левски, но за съжаление от него не са останали следи.
         В непосредсвена близост до църквата може да видите паметник на загиналите по бойните полета на войните за национално обединение жители от с. Стефаново, както и отдавна замлъкнало оръдие "ЗИС 3" - 76,2 мм. от Втората световна война.
         Не пропускайте да видите строените от ловешкия майстор Марин Христов: Селската чешма от 1830 г., дар на селото от местния управител Хаджи Ибрям, поддържана и преустроена през 1933 г., пазена и съхранявана от местното население, както и Поповото мостче от 1836 г. И двата обекта са в списъка с паметниците на културата и са под закрила на закона.


Туристическа карта

План-указател


© Архитектурен резерват СТАРО СТЕФАНОВО 1982 г.