История Архитектура Забележителности Етнография Настаняване Филмография Галерия Контакти
   

Архитектурен резерват Старо Стефаново - едно от скритите съкровища на България!

АРХИТЕКТУРАТА НА СТАРО СТЕФАНОВО

      На 27.10.1982 г. с разпореждане на бюрото на МС № 40 село Старо Стефаново е обявено за архитектурен резерват. За паметници на културата са определени 96 компактно запазени жилищни сгради и постройки. Селото е цялостно запазен селищен организъм с неправилна регулация и раздвижен уличен силует, естествено свързан с терена. Съхранените традиционни жилища разкриват момент от развитието на архитектурата не само в селото, но и в целия старопланински район.
      Селището е разположено живописно върху слънчевите склонове на два хълма от Микренските височини. Теренът е доста стръмен, прорязан от малки дерета, слизащи към реката "Усоин дол", което е дало отражение върху начина на застрояване и характера на уличната мрежа. Самите улици приличат на коридори в крепост, защото са оградени от прословутите старостефановски каменни зидове - истински пъзели от едри и дебни камъни, прецизно напаснати един до друг без никакъв хоросан или друг материал. Уникалното при тях е, че следват пресечения релеф на района, независимо дали той е стръмен или равен. Като настилка е използувана естествената скална основа, допълнена с едър калдъръм. Всеки имот е решен като ансамбъл сам за себе си. Административният център е в по-равнинната югоизточна част, т.е. териториално е в началото на селото. Тук са църквата, чешмата (построена на мястото на по-стара, от която е запазена само паметната плоча с надписа и датата — 1839 г.), училището, а по-късно и сградата на читалището и кметството.
      Съществуващите сега постройки в Старо Стефаново са предимно от периода на първите години след Освобождението (1880-1890 г.), но има значителен брой по-стари къщи (1830-1870 г.), като единният характер на селищната застройка не е нарушен. Село Вратца (дн. Старо Стефаново) е пощадено от стихийните преобразувания и промени, сполетели по-голяма част от равнинните селища в началото на XX в. и последните десетилетия, за сметка обаче на обезлюдяване и съответно саморазрушаване на голям брой останали необитаеми сгради.

Планова структура и пространствено изграждане

      Къщите в с. Стефаново са по правило двуетажни, често обаче приземният етаж е полувкопан, а понякога дори изцяло вкопан от едната страна поради наклонения терен. Затова и не се използува като жилище. В него се разполагат зимниците - "мъзаните", дамовете (обори за едър добитък), а при по-късно застроените къщи, които са и в близост с центъра на селото и са с лица на уличната линия, има работилници, кръчма или кафене със самостоятелно влизане направо от улицата. Разпространеното планово решение е от две помещения: "мъзан" и дам (или яхър), с тесен "подсаят" пред тях; от "подсаята" се влиза и в двете помещения.
      Конструктивното изпълнение на къщите в Старо Стефаново е просто, дори грубо. Приземните етажи се изграждат с външни стени от цепен камък. Стените в етажа се изграждат с пълнеж от плет между дървен скелет, измазват се сравнително гладко от двете страни и се варосват. При някои по-късно строени къщи пълнежът е и от кирпич (неизпечени тухли). Таванската конструкция е гредоред, който едновременно оформя и тавана в помещенията на етажа, поради което и самите греди са по-добре обработени от тези на подовия гредоред. Покривната конструкция е от гъсто наредени ребра. Покривите са пирамидални или с къси била, без долии (улеи), със слаби и меки наклони, продиктувани и от характера на покривния материал — каменни плочи (тикли). За защита от свличане при топене на снега, върху плочите се настилат тънки клонки и слама. Стрехите са широки (около 1 м.), носят се от самите ребра и не се обшиват с дъски. По-старите къщи са с по-широки стрехи (до 1,5 м.) , които се укрепват с ред от коси подпори, закотвени в стената, наречени "льоки". "Льоки"-те са и един от характерните белези, по които могат да се датират сградите, тъй като в по-късния период не се използуват укрепвания на стрехите. Друг белег за ранен строеж е употребата на дървени втулки вместо гвоздеи за всички конструктивни връзки. Комините на огнищата в горния етаж излизат винаги във върха на покрива, зидат се от камък, без да се измазват.
      Основните помещения в къщите в с. Старо Стефаново са “ашовенето”, “собата”, “сулдурмата” и “горницата”, от които първите две са задължителни за всяко жилище. Понякога може да се прибави "хамбар". Най-просторно е ашовенето, макар и слабо осветено. В него е огнището, на стената зад входната врата е "водникът", стегнат винаги между две полици, на който е стояла цялата къщна посуда. То е всекидневното помещение, в което се приготвя храната. Собата е по-малка, служи само за спане. Не винаги се отоплява. В по-ново време в нея се изграждат отоплителни тела - така наречената "машина", свързани в общ комин с огнището. Горницата (тип келер) е малка - дълга и тясна; не винаги е с прозорец, по-често с малък отвор без рамка само за проветряване. Сулдурмата е входно помещение, открито от двете страни. В повечето случаи е асиметрично разположена, но може ,макар и рядко, да преминава по цялата входна ширина на къщата. Еркерното й излизане не е характерно, но в отделни случаи се среща. Тя може също да се използува, когато е по-голяма, и като лятно работно помещение. Често върху дървения й парапет, наричан "търпазан", с помощта на коси конзоли се прикрепя каменна плоча - "мивка" - за миене на съдове и др. Стълбата, която извежда на сулдурмата, е винаги с каменни стъпала, няма парапет и излиза извън очертанията на помещението. Площадката й обикновено е от цяла каменна плоча и може да бъде отделена от сулдурмата с ниска вратичка (не за избягване достъпа на хора, а по-скоро на домашни птици и животни).
      Къщите в с. Старо Стефаново (Вратца) са, общо взето, скромни като разпределение, изпълнение и външно оформяне, но напълно народностни като характер и строителни традиции. Същинската стойност на съхраненото архитектурно наследство в селището е обаче не толкова в отделните сгради, колкото в цялостното архитектонично единство между тях, терена и околния пейзаж. Към това трябва да се прибави и почти изцяло запазената селищна структура (с незначителна намеса в центъра на селото).
      Големият брой на паметниците и цялостната запазеност на селището дават основание за обявяването му с разпореждане на Министерския съвет №40/27.10.1982 г. за архитектурно-градоустройствен резерват, включващ цялото Старо Стефаново в съществуващите строителни граници, както и охранителна природна зона. В Държавен вестник бр. №20/11.03.1983 г. 96 от постройките в селото са обявени за архитектурно-строителни паметници на културата. Под закрила са поставени не само жилищни сгради, а и стопански постройки, порти, огради, силует и настилка на улиците. Отбелязано е, че "при бъдещото планиране на резервата ще се акцентира върху развитието му като селище за продължителен отдих — както летен, така и зимен; предимно частен, но със значителен дял и на организирания туризъм."

© Архитектурен резерват СТАРО СТЕФАНОВО 1982 г.