Архитектурен резерват Старо Стефаново - едно от скритите съкровища на България!

* * * * *

Къща от 1870г.
Една от интересните и характерни за старопланинския тип къща - двуетажна, симетрична, с лице към улицата. Приземния етаж е от камъни, а жилищния от греди и плет. Покрита е с каменни плочи. Къщата е реставрирана и е една от най-добре запазените от този строителен период.

* * * * *

Къща от 1880г.
Къщата е една от сравнително по-ранните по време на строеж, при това много добре запазена в оригиналния си вид, макар и не добре поддържана. Строена е около 1880 г. Жилищната сграда е двуетажна. Приземният етаж е частично вкопан, поради денивелацията на терена и се заема от “мъзана” и “подсаята” в “Г” образна форма. Трите външни стени са каменна зидария, четвъртата е от дървена конструкция с плет, външно измазана. Междуетажната конструкция е масивна, всички връзки са изпълнени с дървени втулки, без гвоздеи.
Стълбата за етажа започва от каменна площадка. Стълбището също е каменно и върви плътно по фасадата на приземния етаж. То отвежда до каменна площадка, от която се влиза на етажа. Вратата е от широки дървени дъски с висок праг и груби рамки. Огнището е разположено в средата на къщата. Част от етажа е конзолно издаден над приземното ниво, подпрян на квадратна колона. Три от стените на етажа са изградени от плет с дървена конструкция, външно измазани и варосани, а четвъртата е от каменна зидария. Таваните са видим гредоред.
Стряхата е широка, не обшита с подкоси. Покривът е четирискатен. Покриването е с каменни плочи. На фасадата от към улицата има изградена конструкция за лозница.

* * * * *

Къща от 1890г.
Тази къща е строена около 1890 година. Двуетажна е, като приземното ниво е частично вкопано в земята. То е изградено от каменна зидария, а етажа е дървена конструкция с плет. Поради денивелацията на терена и до двете нива има директен достъп от двора. Вратите са от едри сковани дъски с високи прагове. За да се влезне на етажното ниво се минава през малка веранда, чиито навес е подпрян с квадратни дървени колонки с отнети ъгли. Колонките са с грубо оформени бази и капители и едната завършва с широка възглавница. Веранда е оградена с парапет от наковани плътно дъски.
Стряхата е тясна, не обшита. Покрива е четирискатен, като покривната линия не прави чупки заради верандата. Покриването е с каменни плочи.
Интересна е входната порта – двойна, със самостоятелно покривче.

* * * * *

Къща, построена в периода около 1890г.
Къща на наследниците на Илия Илиев Миноевски – кв. 4, п. V, пл. № 264, вписана под № 5 в списъка с паметници на културата от с. Стефаново.
По своя вид тя представлява триделна къща със сулдурма, с пространствено решение във вътрешността на двора.

* * * * *

Поповата къща - 1890г.
Къщата се намира в източния край на селото и е част от ансамбъла оформен от двете страни на шосето към новото село. Къщата е строена около 1890г. Отдалечена от уличната линия и е обърната с гръб към улицата. Наскоро е реставрирана, като външният й вид не е претърпял значителни промени.
До къщата се стига по каменно стълбище, минаващо обиколно по фасадата, като нивото на улицата е по-високо от нивото на двора. Къщата е двуетажна. За приземното ниво се влиза от вътрешния двор. Стените на приземното ниво са от каменна зидария. Стената от към двора е измазана и варосана. Вратата от към двора и четирите големи прозорци са с добре оформени рамки. По другите три страни на приземието няма прозорци.
На етажа е разположен голям чардак, до който се стига по две стълбища - едното дървено от двора, другото каменно от към улицата. Чардакът е с украсени колони с възглавници. Покривът е с дъсчена обшивка над гредореда, а подът също е с дъсчена обшивка. Парапетът е от тесни плътно заковани дъски. В стаите на етажа се влиза от чардака. На фасадата от към улицата има само един голям прозорец, другите са много малки. Огнището е разположено в центъра на къщата, като комина излиза в билото на покрива.
Покривът е четирискатен, като прави чупка заради чардака. Стряхата е широка, подпряна от трите страни върху продължението на гредореда и допълнително укрепена с откоси. От към страничната част на чардака стрехата е подпряна върху продължението на покривните ребра, които лягат върху надлъжна греда, подпряна върху колоните на чардака. Къщата е покрита с каменни плочи.
Дворът е покрит с каменни плочи, като има външно огнище под навес. Второто ниво е конзолно изнесено спрямо първото само на фасадата от към двора, като конзолните части на гредите не са детайлирани.

* * * * *

Къща, построена през 1890г.
Къщата се намира в северозападния (горен) край на селото. Построена около 1890 г. и е вписана под № 48 в списъка с паметниците на културата от село Стефаново. (кв. 34, п. IV, пл. № 116). Жилищната сграда е двуетажна. Приземният етаж е полувкопан, поради денивелацията на терена и се заема от „дюкяна“ и “мъзана”. Трите външни стени са каменна зидария, четвъртата е от дървена конструкция с плет, външно измазана. Междуетажната конструкция е изключително масивна.
Стряхата е широка. Не е обшита с подкоси. Покривът е четирискатен. Покриването е с характерните каменни плочи.
Има сведения за това, че първоначалния собственик на къщата е прекарал известно време на гурбет в Новия свят (САЩ), заминал с една от емигрантските вълни след Освобождението. Натрупал за кратко време известно количество пари и се върнал при своето семейство, където построил къща. Местните казвали, че надниците по строителството той плащал директно в долари. Къщата се отличава с изключително големи и здрави греди. В приземния етаж, който е директно на улицата, от началото до средата на XX век е функционирал дюкян и работилница.
През 50-те години има проект на оформилия се площад пред нея да бъде построено кметството на селото, но тези планове са отпаднали в следствие на взетото решение селото да се измести на главния път Ловеч – Априлци, където жителите са оземлени и всички усилия са насочени в тази посока, което довежда и до съхраняването на старата част като резерват.
В селото къщата си има свой архитектурен близнак. Недалеч от нея, в северна посока се намира другата къща със същата архитектура и пространствено оформление. Периодът на изграждане и на двете къщи е еднакъв, като най-вероятно е строена и от едни и същи майстори.

* * * * *

Къщата на Стоян Р. Минковски (1899г.) - известна като "къщата с алафрангите"
Безспорно това е една от най-интересните и емблематични къщи от архитектурния резерват и носи всички характеристики на старопланинския тип къща. Намира се на оформилия се площад над училището и църквата и образува изключително красив ансамбъл от входна порта, "подсая" и самата къща.
Къщата е двуетажна. Състои си от приземие и жилищен етаж. Външната фасада на сградата е украсена с алафранги с флорални и зооморфни орнаменти.
Покривът е четирискатен. Стряхата е широка около 1 метър и е обшита с дъски.

* * * * *

Къща от 1900г.
Къщата се намира в източния край, на уличната линия в ъглов парцел на шосето към новото село. Строена е около 1900-та година. Има известни преустройства – нова мазилка, прозорците и вратите са боядисани с блажна боя. До нея има долепена стопанска постройка.
Сградата е двуетажна – състои се от приземие и етаж. Къщата е цялостно измазана от вън, като само на места, където е паднала мазилката се забелязва дървена конструкция, първоначално запълнена с плет. Между дървените колони се забелязват наредени тухли. Вътрешното разпределение е променено и не може да се установи първоначалното такова. Приземния етаж има големи прозорци и врата от към улицата. Вратата е малко, от сковани широки дъски с висок праг. Къщата има квадратна форма, като второто ниво излиза конзолно над приземното от към уличните фасади. Конзолно излизащите греди не са видими.
В двора се влиза от голяма двойна порта със самостоятелно покривче. Портата е от широки заковани дъски.
Покривът е четирискатен с дървена конструкция, а стряхата е тясна подпряна върху етажния гредоред. Къщата е покрита с каменни плочи.

* * * * *

Къща от 1910г.
Къщата е строена сравнително късно около 1910 година, но се свързва много добре като обем и външно оформяне с останалите по-стари наоколо. Застроена е странично на уличната линия. Къщата е наскоро реставрирана, като е запазен първоначалния вид на фасадите.
Къщата е двуетажна и симетрична. Три от стените на приземието са от каменна зидария, неизмазана, а четвъртата, на която са разположени прозорците с дървени капаци, е от дървена конструкция с плет, измазана и варосана. Междуетажната конструкция е много стабилна. Гредоредът е от масивни бичени греди.
Влизането в етажа е от към двора, като входната порта е двойна със самостоятелен покрив. Разпределението е променено, като не може да се установи първоначалното разпределение на къщата. Стените са изградени от кирпич на дървен скелет, измазани и варосани, като дървената конструкция е оставена видима. Таваните са с дървена обшивка. Вратите са от широки дъски, прозорците са с издължени пропорции.
Стряхата е много широка, стъпва върху краищата на гредите от таванския гредоред. Обшита е с дъски над гредореда, перпендикулярно на стената. Покривът е четирискатен с било, като в средата излиза комина на огнището. Покриването е с каменни плочи.

* * * * *

Къща от 1910/12г.
Тази къща е една от по-късно строените в селото, но е неделима част като обем и външен изглед от ансамбъла в източния край на селото при влизането откъм шосето. Застроена е на самата улична линия. Строежът на къщата се датира от 1910/12г. и е запазена в автентичния си вид.
Сградата е двуетажна, състои се от приземие и горен етаж. Приземието се заема от работилница, ориентирана към улицата, мъзан, дам и подмъзан в ъгъла към двора, от където са достъпни дамът и мазанът. Между работилницата и мъзана съществува пряка връзка от врата и прозорец, независимо, че в работилницата се влиза и направо от към улицата. Външните стени на приземието са от каменна зидария, неизмазана, а междинните са от плет.
Каменната стълба за етажа започва от малка площадка, почти непосредствено от входната врата от към улицата. Подпорната й стена продължава по цялата ширина на къщата затваряйки по този начин тясната страна на подмъзана. Разпределението в етажа се различава от традиционното за този район, както по по-големия брой на помещенията, така и в подреждането им и в липсата на сулдурма (вероятно е обаче едната стая да е била замислена именно като сулдурма и после затворена). От стълбищната площадка се влиза направо във входното помещение, от което са достъпни две от стаите и просторното ашевене. В третата стая се влиза през ашевенето. Ашевенето и горницата са ориентирани към улицата, а към двора успоредно са подредени три стаи. Стените са изградени от плет, гладко измазани и варосани. Подовете са от трамбувана земя, допълнително в две от стаите са наковани с дъски. Таваните са видим гредоред в ашевенето, горницата и двете стаи, третата стая (може би първоначално сулдурма) е с дъсчен таван с профилирани летви наковани върху фугите.
Покрива е четирискатен. Стряхата е тясна, не е обшита и стъпва на продължението на покривните ребра. Покриването е с каменни плочи.
Етажът наддава пред стените на приземието по уличната фасада, стъпвайки върху гредореда с грубо обработени конзолни краища. Отворите на работилницата към улицата са били затворени с дървени капаци.