|
ЕТНОГРАФСКИ МОТИВИ
Облекло
Вследствие започналия общ процес на развитие на българското облекло през Възраждането местните носии – както мъжки, така и женски, придобиват редица нови,
градски по своя характер, стилови особености, които са типични преди всичко за икономически най-замогналото се съсловие. Точна илюстрация за него дава
облеклото на троянските, ловчанските и тетевенските ктитори. Разпространението му обаче не оставя еднакво дълбока следа в различните селища от региона.
В онези, които съхраняват до късно традиционния си селски поминък, старите носии се запазват. Като пример за такива села са Александрово,
Голяма Желязна, Микре, Голец, Сопот, Стефаново и др.
Навсякъде в целия ловешки регион, когато се говори за традиционния селски костюм, се използва събирателното название носия (от представата, че дрехите
се носят на тялото) и по-рядко – дрехи, а терминът облекло е сравнително по-нов. Празничните дрехи се определят навсякъде като нови дрехи, а тези, които
момичето приготвя за сватбата, се наричат чеиз, за разлика от постелките и завивките, назовавани в целия регион дом.
×
1 / 8
2 / 8
3 / 8
4 / 8
5 / 8
6 / 8
7 / 8
8 / 8
❮
❯
* Използваният текстов и илюстративен материал е от книгата "Ловешки край - Етнографски проучвания на България" на БАН 1999г. и от фонда на РИМ - гр. Ловеч
© Архитектурен резерват СТАРО СТЕФАНОВО 1982 г.
|
