|
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Старо Стефаново е разположено в полите на централен Предбалкан, при 700 м. надморска височина, на около 150 км. от София и 290 км. от Варна.
Заобиколено е от високи ридове, вековни букови гори и просторни поляни. Богатата история, невероятна
природа и отдалечеността му от урбанизираната среда и динамиката на съвременния градски живот превръщат
селото в своеобразен оазис за всички любители красивото, тишината и спокойствието.
Пътувайки по главния път София - Варна (Е 772) е необходимо да се отклоните от пътя и да хванете в посока Априлци.
Този път преминава през новата част на с. Стефаново.
Там ще видите табела "Архитектурен резерват Старо Стефаново" 3 км. Следвате я и след броени минути попадате 200 години назад във времето.
Малко преди да влезете в селото при ясно време се открива директна панорама към вр. Ботев в Стара планина.
Стръмни ридове ограждат селото от три посоки (север, запад и юг) и достигат при вр. Робово бърдо 799 м.н.в.
на югозападн, а при връх Заноги 789 м.н.в. на северозапад. Именно това възпрепятства проникването на студени
ветрове и по естествен начин се създават условия за образуване на уникален микроклимат. Зимата е студена, но
слънчева с дебела снежна покривка, а лятото е прохладно и свежо. Снегозадържането през зимните месеци е
по-дълготрайно от средното за региона. През 80-те години на XX в. на северния склон под вр. Робово бърдо в местността "Кукла"
беше изградена ски писта с влек, която в момента не функционира. Просеките на пистата и останките от ски влека може да се видят и днес.
През територията на селото преминават две малки поточета "Селищен дол" и "Усоин дол", вливащи се в близко
разположения яз. "Шарковското", а от там и в р. Росица. Язовирът е подходящ за практикуване на риболов.
В района има и много дивеч, като основни представители на животинския свят тук са елен, сърна и диво прасе.
Землището на с. Стефаново се намира в екологично чиста местност с изключително богато разнообразие на билки, гъби
и овошки.
През всичките години на своето съществуване Старо Стефаново успява да запази непокътната и автентична атмосферата
на българското село от времето на Възраждането (XIII и XIX век). А това е периодът когато в тези села е кипял
духът на новото, довел и до зараждането на националноосвободителната идеология - обновяването на стопанските
отношения, духовен разцвет и национално израстване на българите. Именно от това време са и основните забележителности,
които можете да видите в Старо Стефаново.
Мегданът (центъра)
В центъра на селото са събрани основните админстративни сгради - кметството и читалището.
* * * * *
Църква „Рождество на Пресвета Богородица”
Църквата е построена в периода 1880–1882г. и е дело на Уста Генчо Кънчев от Трявна – един от най-големите майстори
на българското възрожденско строителство и ученик на Кольо Фичето. Инициативата за градежа на храма датира още от
далечната 1864г., когато е издействан специален султански ферман, позволяващ строителството му да започне.
През 1873г. ловчанският митрополит Дионисий лично положил основния камък в средата на селото.
Средствата за църквата са изцяло от дарения на местните жители. Иконостасът е изографисан от дебърския
художник Руселим Дичев от с. Тресонче, преселил се да живее в селото.
Църквата „Рождество на Пресвета Богородица” представлява интерес с оригиналната си възрожденска архитектура и
иконопис от втората половина на XIX век. Освещаването на храма станало през 1891 г. Стедствата
за изографисването на иконите също са дарени от местното население.
Тя е от т. нар. “бели църкви”, при които сводовете не са изписани. Храмът сам по себе си е своеобразен
архитектурен шедьовър в църковното строитолство от XIX в. с голям купол и камбанария. По своя вид тя представлява
кръстокуполна, трикорабна базилика с широк нартекс и масивна каменна снага, със здрави колони по средата и сводести
прозорци. Каменните колони се изработени в пясъчниците на с. Радювене (до гр. Ловеч) и от там на дървени волски коли
са докарани до с. Вратца (Стефаново).
Църковният празник е на 8 септември - Рождество на Пресвета Богородица, когато в селото се прави и събор.
През 1978 г. църквата е обявена за паметник на културата.
* * * * *
Селската чешма (1830г.)
Непосредсвено преди центъра на селото, на площадното уширение преди моста, се намира Селската чешма,
построена през 1830 г. За нея има запазени сведения, че е дар за жителите на селото от местния управител Хаджи
Ибрям.
През 1933г. е укрепена и преустроена, като в този си вид тя е включена под №7 в Списъка с паметниците на
културата.
През 2008г. беше извършена основна реставрация на чешмата, като в момента нейният вид наподобява този от
1830г.
* * * * *
Поповото мостче (1836г.)
Тръгвайки от Селската чещма, по протежението на Селищния дол, ще откриете един от най-добре запазен в оригиналния
си вид паметник на културата - Поповото мостче, построено през 1836 г. Известно е името и на майстора, построил
както Селската чешма, така и Поповото мостче, а именно ловешкия майстор Марин Христов. В района до Поповото мостче се
намира и "Поповата къща", а на около 300 м. нагоре по реката и "Поповия кладенец".
* * * * *
Къщата с алафрангите (1836г.)
Освен църквата художникът Руселим Дичев от Дебърската художествена школа изписва с алафранги с флорални и зооморфни мотиви
много от външните стени на къщите в селото. Повече за тяхната архитектура и стилистика може да прочетете в
раздела "АРХИТЕКТУРА".
* * * * *
Училището
Първото килийно училище в селото датира още от 1854 г., което се помещавало в дома на свещеника Давид – игумен
на Троянския манастир, последовател и куриер на Васил Левски. За съжаление от него не са останали следи. И
следващите учители били местните свещенници, които поради липса на сграда преподавали в собствените си къщи в
пригодени за целта стаи.
В двора на църквата през 1906г. било построено и отворило врати новата сграда на училището. Характерно
за този период е схващането, че на преден план излиза училището и необходимостта от образование.
През 1948г. сградата е пристроена с две разширения и придобива характерната за образователните институции форма
на буквата "П" - от "Просвета". За времето си е било едно от най-големите средношколски училища в региона и е
събирало деца не само от селото, но и от съсените махали и колиби.
В годините след Втората световна война то носи името на Стефан М. Пашев.
* * * * *
Паметник на загиналите войници от с. Вратца (Стефаново) във войните за национално обединение
В двора на църквата "Рождество на Пресвета Богородица" може да видите Паметника на войниците от с. Вратца
(Стефаново) загинали по бойните полета в редиците на Българската армия във войните за национално обединение.
До него е монтирано и отдавна замлъкналото оръдие "ЗИС 3" - 76,2 мм. от Втората световна война.
* * * * *
"Старият дъб" и параклис "Св. Троица"
Една от големите природни забележителнсоти в селото "Старият Дъб" (над 1300 г. цер от рода "дъб") преди
няколко години пострада сериозно от пожар и в момента в дънера му е обособен с подръчни средства малък параклис,
посветен на "Св. Троица".
* * * * *
Водопад "Пенчова стена"
Водопадът се намира извън селото в югоизточна посока в местността Пенчова стена. Каскадата е малка, но изключително
красива. Реката, както и всичките наоколо притоци са със смесено дъждовно-снежно подхранване, затова най-подходящият
период за посещение на местността е през пролетта или началото на лятото.
×
1 / 27
2 / 27
3 / 27
4 / 27
5 / 27
6 / 27
7 / 27
8 / 27
9 / 27
10 / 27
11 / 27
12 / 27
13 / 27
14 / 27
15 / 27
16 / 27
17 / 27
18 / 27
19 / 27
20 / 27
21 / 27
22 / 27
23 / 27
24 / 27
25 / 27
26 / 27
27 / 27
❮
❯
* * * * *
Туристическа карта
План-указател
© Архитектурен резерват СТАРО СТЕФАНОВО 1982 г.
|
